Вълшебство
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен,
заплака с дъжд и бури, в есента,
а ние с теб на потока в ромола,
окъпахме всяка лекокрила мечта.
В корените с тебе сме се смесили,
в дъждовните капки още седим,
в защитната прегръдка на мрака,
вълшебството с теб ще споделим.
Реката е трескаво пулсираща,
като вена в тялото на тъмнината,
вълните, спомените ще събличат,
от плачещите клони на върбата.
Когато отново утрото поглежда,
от здрача блед на рехава следа,
една звезда посока ще отрежда,
достъпна само за нашите сърца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
