Тъжно е, мрачно е и признавам боли
от неказани думи, от скрити сълзи.
От паднали клони и ранени крила
От празни огнища и разбити сърца,
които не удрят в ритъм, но спят.
И цялата болка и мрак и тъга
до лудост се борят да ме подчинят,
А аз се заключвам с очи и уши и уста,
не виждам, не чувам, и напълно мълча.
В ръцете си скрила две нежни крила -
протрити, невидими, мои крила.
Те денем ме свалят на тази земя, ...