Тъжно е, мрачно е и признавам боли 

от неказани думи, от скрити сълзи. 

От паднали клони и ранени крила

От празни огнища и разбити сърца, 

които не удрят в ритъм, но спят. 

И цялата болка и мрак и тъга 

до лудост се борят да ме подчинят, 

А аз се заключвам с очи и уши и уста, 

не виждам, не чувам, и напълно мълча. 

В ръцете си скрила две нежни крила -

протрити, невидими, мои крила.

Те денем ме свалят на тази земя, 

а нощем ме вдигат и в небето летя.

В Косите си крия жълто-бяла луна, 

И мълча и мълча и мълча и мълча, 

а пък тя ти повтаря, "Вълшебство Ела"!