Вълшебството на белоцветните вишни
Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,
да потърся към детството път?
С чудна песен на медни звънчета,
там пристъпва пак пролетен ден.
Като бисер се ронят цветчета
и разстилат пътека пред мен.
Нежен вятър листенцата гали,
пия сладко-горчив аромат.
Трепват спомени, в мене заспали,
и ме връщат към детския свят.
Тичам весело в двора на татко,
упоена от сладки мечти.
Ароматът на вишнево сладко
подир мене оставя следи.
Там, под вишнята цъфнала, мама
сръчно нежна дантела плете.
А баща ми, от книга голяма,
стих любовен на глас ѝ чете.
От цветчетата златни пчелици
над косите им ронят прашец.
Пеят в клоните влюбени птици,
а сестра ми си вие венец…
Как жадувам за дните безгрижни,
за вълшебния, приказен свят!
Белоцветните таткови вишни
за утеха в съня ми цъфтят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
