Вълшебството на белоцветните вишни
Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,
да потърся към детството път?
С чудна песен на медни звънчета,
там пристъпва пак пролетен ден.
Като бисер се ронят цветчета
и разстилат пътека пред мен.
Нежен вятър листенцата гали,
пия сладко-горчив аромат.
Трепват спомени, в мене заспали,
и ме връщат към детския свят.
Тичам весело в двора на татко,
упоена от сладки мечти.
Ароматът на вишнево сладко
подир мене оставя следи.
Там, под вишнята цъфнала, мама
сръчно нежна дантела плете.
А баща ми, от книга голяма,
стих любовен на глас ѝ чете.
От цветчетата златни пчелици
над косите им ронят прашец.
Пеят в клоните влюбени птици,
а сестра ми си вие венец…
Как жадувам за дните безгрижни,
за вълшебния, приказен свят!
Белоцветните таткови вишни
за утеха в съня ми цъфтят.
© Генка Богданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Достойно е за награда! Получи ли я, Генче? Имам предвид, ако си участвала със стихотворението в конкурса "Белоцветните вишни" в Казанлък. Аз ти я присъждам, да знаеш! Браво!
-
Пролетта е моят любим сезон, а прекрасната овощна градина на татко - моят детски рай.
Изпращам ти поздрав с аромат на разцъфтяла вишна,Борко! -
Красива пролет! Макар и отминала, а може би поради това и така красива!
-
Добре сте ми дошли, teis, Веси Жанет, Кери! Прекрасно е да споделиш с приятели мили спомени!
-
Поетична картина! Наистина е прекрасно!
-
Великолепно!
-
Прелест!
-
Браво! Носталгия ме обхвана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
