Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,
да потърся към детството път?
С чудна песен на медни звънчета,
там пристъпва пак пролетен ден.
Като бисер се ронят цветчета
и разстилат пътека пред мен.
Нежен вятър листенцата гали,
пия сладко-горчив аромат.
Трепват спомени, в мене заспали, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up