Mar 1, 2017, 1:39 PM

Вълшебството на белоцветните вишни 

  Poetry » Phylosophy
619 2 8

Генка Богданова

 

Тази нощ белоцветните вишни

във съня ми отново цъфтят.

Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,

да потърся към детството  път?

 

С чудна песен на медни  звънчета,

там пристъпва пак  пролетен ден.

Като бисер се ронят цветчета

и разстилат пътека пред мен.

 

Нежен вятър листенцата гали,

пия сладко-горчив аромат.

Трепват спомени, в мене заспали,

и ме връщат към детския свят.

 

Тичам весело в двора на татко,

упоена от сладки мечти.

Ароматът на вишнево сладко

подир мене оставя следи.

 

Там,  под вишнята цъфнала, мама

сръчно нежна дантела плете.

А баща ми, от книга голяма,

стих любовен на глас ѝ чете.

 

От цветчетата  златни пчелици

над косите им ронят прашец.

Пеят в клоните влюбени птици,

а сестра ми си вие венец…

 

Как жадувам  за дните безгрижни,

за вълшебния, приказен свят!

Белоцветните таткови вишни

за утеха в съня ми  цъфтят.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Достойно е за награда! Получи ли я, Генче? Имам предвид, ако си участвала със стихотворението в конкурса "Белоцветните вишни" в Казанлък. Аз ти я присъждам, да знаеш! Браво!
  • Пролетта е моят любим сезон, а прекрасната овощна градина на татко - моят детски рай.
    Изпращам ти поздрав с аромат на разцъфтяла вишна,Борко!
  • Красива пролет! Макар и отминала, а може би поради това и така красива!
  • Добре сте ми дошли, teis, Веси Жанет, Кери! Прекрасно е да споделиш с приятели мили спомени!
  • Поетична картина! Наистина е прекрасно!
  • Великолепно!
  • Прелест!
  • Браво! Носталгия ме обхвана!
Random works
: ??:??