16 июн. 2019 г., 20:07

Вън от килията

732 0 0

Душата ми е чашката на цвете,

разпръскващо ухание.

А твоята душа е пеперудата красива.

Тя върху нея любовта отпива.

 

Две страсти се прегръщат извисени.

Като спирали огнени се вият

и тънат във космическата бездна.

Дори и глухият ще чуе изповедта им.

Дори и слепият за хубостта им ще прогледне.

 

Покрива ме прашец със аромат на мъж

и ме превръща в неизвестност,

взривена сред първичната материя.

Разтварям се, изчезвам изведнъж

удавена в измамна лесност.

Като в река, пътуваща през прерия.

 

Говорим със езика на мълчанието.

За сетивата той е древното познание,

защото звуците преливат от съмнения.

Защото думите предават и убиват

невинността във всички измерения.

 

Изпращам прелетните чувства

със скоростта на светлината.

Капка по капка отцежда се магията...

Отлитат те в прегръдките на божествата

А аз на дните сиви съм в килията...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...