21 сент. 2010 г., 13:53

Въпреки болката

1.1K 0 8

Обичам те, дори след огромната болка,

 след всички онези неспиращи сълзи.

Обичам те и не мога да опиша колко

всичко в мен те иска, всичко в мен скърби.

 

 

 

Обичам те, напук на всяка логика човешка,

която би те пратила в отминалите дни.

Обичам те... и незаслужените удари понесла.

Дявол да те вземе, в сърцето си ми ти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хммм....,ако творчеството ми отвежда към този извод за мен-тогава е така! Нека думите ми сами говорят...!
  • Да не би да страдаш от несподелена любов?
  • Чисти и искрени са словата ти!
    Обичащи!!!
  • "Обичам те, напук на всяка логика човешка,

    която би те пратила в отминалите дни."

    Когато обичаме напук на логиката сме на моста на истинската любов!!!

    Обичай и вярвай!!!

    Добре дошла и от мен!!!Пиши още!!!
  • Благодаря ви много на всички!Драго ми е,че думите,които излизат от сърцето ми,са разчувствали някого!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...