3 мар. 2012 г., 20:59

Въпрос

1.2K 0 3

 

Една единствена любов ли има,

питам се и чудя се отдавна?

 дали е тя такава, каквато

я описват в книгите

или е само за да ги продава?

Дали, когато срещнеш я на пътя си

дъхът ти спира и сърцето също,

или пък всичко е измислено

и няма нищо толкова възвишено,

само дом, деца и къща?

Дали си има срок за влюбване?

Веднъж прекрачил прага на годините

не бива да усещаш чувството,

че всичко ще е ненадминато,

ориста ти щом изпълни в тебе пустото...

Дали, когато срещнеш точния човек

за тебе, всичко е възможно,

или пропуснал шанса на живота си ,

пропуснал си и всичките възможности?

Дали съдбата може да се пренапише,

с хартия и перо от друго време?

Дали ще мога себе си да впиша,

без да съм за него страшно бреме?...

 

Любов такава искам като в книгите,

като в приказките с принца смел,

който брани ме от всяко зло

и всеки би извикал на дуел!

В очите на когото да откривам

всеки ден причина да се смея,

до лудост да обичам...

В прегръдките му кротко да заспивам,

името му докато изричам.

 

Любов такава има ли? Кажете?!

Или е само илюзия коварна,

която цял живот преследва ми сърцето,

душата ми оставя я все жадна?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стрелчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря,радвам се че още някой разбира какво съм искала да изразя.
  • Добре дошла, Петя!
    Любовта от книгите подхранва илюзията и дълбае с копнежи...
    Живата Любов е несравнима!
  • В очите на когото да откривам
    всеки ден причина да се смея,
    до лудост да обичам...

    Красив стих!Изпълнен с много чувства и писан със сърце!

    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...