ВЪПРОСИ    

                                                                            На теб (но въпросите са към мен) 

                                                                           Les plus exactes questions sont:

                                                                                                      “Pourquoi tu vis?” et “Où tu vas?”

                                                            (Proverbe latin)

Сняг – ето, навън започва да вали,

мисля си за теб, предчувствие го наречи.

В кристали се превръщат бистрите сълзи,

като снежинки бели ронят се от твоите очи.

За теб си спомних... Защо? От човечност?

Не знам... Нима така и с теб човек не бях?

В живота и в смъртта нищо не е вечно,

дори и любовта, несподелената, вече не е грях.

Сняг – ето, продължава да вали,

до камината, дори сърцето е горещо.

Празно е, но ти си вътре, знаеш го, нали?

И как опитвам се да го запълня с още нещо.

Спомени? От тях – не изпитвам вече нужда.

Любов? Твоята? Тя е толкова далечна...

Наситих се на тази, не по моя вкус и някак чужда.

А нашата? Можеше ли тя да бъде вечна?

Сняг – ето, навън не спира да вали

и в мен не спират да валят въпроси...

От тях, питаш, дали в сърцето ми боли?

А в студа бездомникът дали ще спре да проси?

Ще се питам и ще отговарям сам.

Знаеш ли? С теб наум говорех си преди.

Бих го правил пак, не ме е срам,

но ако можеш, само мислите ми подреди.

Сняг – ето, навън ще спре ли да вали?

Притиснат съм от времето, и сърцето ме притиска.

Сега се питам, тогава какво ни раздели?

Не казвай! Пак ще те попитам. Да, знам, сега не ми се иска.

Ще тръгвам, път ме чака и снегът навън поспря,

изгоряха вече и в камината дървата...

Нищо, аз съм огън, за нас ще продължавам да горя,

а за теб на сърцето още е отворена вратата...

 02.01.2016 г.                                                                  Велин