Въпроси
ВЪПРОСИ
На теб (но въпросите са към мен)
Les plus exactes questions sont:
“Pourquoi tu vis?” et “Où tu vas?”
(Proverbe latin)
Сняг – ето, навън започва да вали,
мисля си за теб, предчувствие го наречи.
В кристали се превръщат бистрите сълзи,
като снежинки бели ронят се от твоите очи.
За теб си спомних... Защо? От човечност?
Не знам... Нима така и с теб човек не бях?
В живота и в смъртта нищо не е вечно,
дори и любовта, несподелената, вече не е грях.
Сняг – ето, продължава да вали,
до камината, дори сърцето е горещо.
Празно е, но ти си вътре, знаеш го, нали?
И как опитвам се да го запълня с още нещо.
Спомени? От тях – не изпитвам вече нужда.
Любов? Твоята? Тя е толкова далечна...
Наситих се на тази, не по моя вкус и някак чужда.
А нашата? Можеше ли тя да бъде вечна?
Сняг – ето, навън не спира да вали
и в мен не спират да валят въпроси...
От тях, питаш, дали в сърцето ми боли?
А в студа бездомникът дали ще спре да проси?
Ще се питам и ще отговарям сам.
Знаеш ли? С теб наум говорех си преди.
Бих го правил пак, не ме е срам,
но ако можеш, само мислите ми подреди.
Сняг – ето, навън ще спре ли да вали?
Притиснат съм от времето, и сърцето ме притиска.
Сега се питам, тогава какво ни раздели?
Не казвай! Пак ще те попитам. Да, знам, сега не ми се иска.
Ще тръгвам, път ме чака и снегът навън поспря,
изгоряха вече и в камината дървата...
Нищо, аз съм огън, за нас ще продължавам да горя,
а за теб на сърцето още е отворена вратата...
02.01.2016 г. Велин
© Велин All rights reserved.
