27 июл. 2017 г., 11:09

Въпроси

1.1K 0 1

Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?

Можем ли душите си сами да изцелим?

Можем ли да открием пътя изгубен,

можем ли след болката отново да се влюбим?

Възможно ли е празни да творим?

Може ли феникса да се роди от пепел и от дим?

Как се живее, когато отвътре си умрял?

Как да пламнеш пак, щом си вече изгорял?

Как се събират парчета от душата на дете,

което вътре в тебе вече нищо не иска да чуе и да разбере?

Дали можем на себе си непростимото да простим,

след всичко изгубено въпроса е един -

От къде да съберем силите, за да продължим?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Дичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, Любомира.
    Задавала съм си и аз многократно подобни въпроси.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...