Jul 27, 2017, 11:09 AM

Въпроси

  Poetry
1.1K 0 1

Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?

Можем ли душите си сами да изцелим?

Можем ли да открием пътя изгубен,

можем ли след болката отново да се влюбим?

Възможно ли е празни да творим?

Може ли феникса да се роди от пепел и от дим?

Как се живее, когато отвътре си умрял?

Как да пламнеш пак, щом си вече изгорял?

Как се събират парчета от душата на дете,

което вътре в тебе вече нищо не иска да чуе и да разбере?

Дали можем на себе си непростимото да простим,

след всичко изгубено въпроса е един -

От къде да съберем силите, за да продължим?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Дичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, Любомира.
    Задавала съм си и аз многократно подобни въпроси.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...