16 авг. 2008 г., 17:29

Въпроси

646 0 0
        Защо ме гледаш така?

Нима искаш да ми кажеш нещо?

Е, давай! Цялата съм в слух!

Но защо мълчиш?

Нима те е страх? И от какво?

От моето разбито сърце ли?!

Не се страхувай, то е свикнало.

Няма да плача, поне не и за теб.

Нима ти си плакал?

Не, не си! Защо тогава аз да плача?

Нима си ме обичал?

Явно не, тогава аз защо те обичах?

Защо направих тази грешка?

Не знам защо, но не искам и да знам.

Боли ли те сега, когато ме няма?

Боли ли те при спомена за мен?

Напомня ли ти всичко за мен?

Защото при мен е така.

Какво? Искаш да крещиш ли?

Крещи! Какво ти пречи?

Но какво искаш да крещиш?

Че ти липсвам ли?

Че ме обичаш ли?

Че искаш за се върна ли?

Или просто викаш смъртта да те вземе?

Защото ако не я извикаш ти, аз ще го направя!!!

 

 

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...