Нима искаш да ми кажеш нещо?

Е, давай! Цялата съм в слух!

Но защо мълчиш?

Нима те е страх? И от какво?

От моето разбито сърце ли?!

Не се страхувай, то е свикнало.

Няма да плача, поне не и за теб.

Нима ти си плакал?

Не, не си! Защо тогава аз да плача?

Нима си ме обичал?

Явно не, тогава аз защо те обичах?

Защо направих тази грешка?

Не знам защо, но не искам и да знам.

Боли ли те сега, когато ме няма?

Боли ли те при спомена за мен?

Напомня ли ти всичко за мен?

Защото при мен е така.

Какво? Искаш да крещиш ли?

Крещи! Какво ти пречи?

Но какво искаш да крещиш?

Че ти липсвам ли?

Че ме обичаш ли?

Че искаш за се върна ли?

Или просто викаш смъртта да те вземе?

Защото ако не я извикаш ти, аз ще го направя!!!