11 окт. 2009 г., 17:15

Въпроси

1.1K 0 26

Споделял ли си късчета живот?

Събирал ли си в шепите си нежност?

В отчаян остарял пиян порок

убивал ли си своята копнежност?...

 

Целувал ли си в нощната тъма,

очаквал ли си като за последно,

заспивал ли си в хладна тишина -

загърбвал ли си любовта небрежно?...

 

Намирал ли си себе си във друг?

Умирал ли си нецелунат грешно?

Затварял ли си страници до тук -

отварял ли си нови безметежно?...

 

Летял ли си със скъсани криле...

Убивал ли си нежни пеперуди...

Обичал ли си своето дете?

Живял ли си във дни и нощи луди?

 

Пълзял ли си с ранени колене,

вината си дали си осъзнавал?...

Валяло ли е твоето небе,

душата си когато си продавал?...

 

Живял ли си живот несподелен?

Възкръсвал ли си като бог, когато

умирал е последният ти ден,

а новият въобще не те е чакал...

 

Вървиш ли днес с изправена глава

след толкова години  безпощадни?...

Живееш ли? В живота след смъртта

очакват те неща немаловажни...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро!!!
  • Синтезирано и наситено, конкретно и ясно, с готово отношение и дълго търсени и, по всяка вероятност, вече намерени отговори...Върпосите ти притискат до стената и искат отговор - иначе няма излизане от тези стихове...четеш, препрочиташ и мислиш - за да си сигурен, че когато си тръгнеш не си длъжник на етиката, на човещината, на самия себе си и на другите около теб...Страхотно поетично постижение!
  • Важни въпроси. Дано отговорите да позволят на всеки да "върви с изправена глава". Много ми хареса!
  • Много въпроси ,Нели ...и всички търсим отговорите сами за себе си ...липсваше ми твоята поезия..., удовоствие е да те чета !
  • Отговорите на тези въпроси можем да намерим заключени в себе си, в малките неща...Еднакво трябва да обикнем паденията и възходите,еднакво да се вгледаме във вярата и неверието...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...