Oct 11, 2009, 5:15 PM

Въпроси

1.1K 0 26

Споделял ли си късчета живот?

Събирал ли си в шепите си нежност?

В отчаян остарял пиян порок

убивал ли си своята копнежност?...

 

Целувал ли си в нощната тъма,

очаквал ли си като за последно,

заспивал ли си в хладна тишина -

загърбвал ли си любовта небрежно?...

 

Намирал ли си себе си във друг?

Умирал ли си нецелунат грешно?

Затварял ли си страници до тук -

отварял ли си нови безметежно?...

 

Летял ли си със скъсани криле...

Убивал ли си нежни пеперуди...

Обичал ли си своето дете?

Живял ли си във дни и нощи луди?

 

Пълзял ли си с ранени колене,

вината си дали си осъзнавал?...

Валяло ли е твоето небе,

душата си когато си продавал?...

 

Живял ли си живот несподелен?

Възкръсвал ли си като бог, когато

умирал е последният ти ден,

а новият въобще не те е чакал...

 

Вървиш ли днес с изправена глава

след толкова години  безпощадни?...

Живееш ли? В живота след смъртта

очакват те неща немаловажни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъдро!!!
  • Синтезирано и наситено, конкретно и ясно, с готово отношение и дълго търсени и, по всяка вероятност, вече намерени отговори...Върпосите ти притискат до стената и искат отговор - иначе няма излизане от тези стихове...четеш, препрочиташ и мислиш - за да си сигурен, че когато си тръгнеш не си длъжник на етиката, на човещината, на самия себе си и на другите около теб...Страхотно поетично постижение!
  • Важни въпроси. Дано отговорите да позволят на всеки да "върви с изправена глава". Много ми хареса!
  • Много въпроси ,Нели ...и всички търсим отговорите сами за себе си ...липсваше ми твоята поезия..., удовоствие е да те чета !
  • Отговорите на тези въпроси можем да намерим заключени в себе си, в малките неща...Еднакво трябва да обикнем паденията и възходите,еднакво да се вгледаме във вярата и неверието...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...