Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино,
рубинен блясък в мислите ми сипваш.
И после до безпамет ме отпиваш,
ала си жаден – още си наливаш.
Отричаш ме, а с хиляди въпроси
нахлуваш страстно в сивия ми делник.
Дали денят ми твойто име носи?
И още ли мечтите ми те следват? ...