Въпроси
Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино,
рубинен блясък в мислите ми сипваш.
И после до безпамет ме отпиваш,
ала си жаден – още си наливаш.
Отричаш ме, а с хиляди въпроси
нахлуваш страстно в сивия ми делник.
Дали денят ми твойто име носи?
И още ли мечтите ми те следват?
Дали си спомням лудите пожари,
в които сме пияни от безумие?
И още ли звездите нощем паля,
със онзи поглед, в който се изгубваше?
Сънуваш ме... И в лудата си ревност
зениците ти светят в тишината.
Изпиваш ме до капка. Ала нежност
налива като стон в нощта ти вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
