24 февр. 2009 г., 12:34

Въпроси без отговор

871 0 1
Когато си отиваш
и няма кой да те спре,
глътка самота отпиваш,
защото няма кой да те разбере.

Получаваш внимание
и сякаш не е достатъчно,
правиш простичко признание
и не искаш нищо, щом то е остатъчно.

Когато те боли
и няма кой да те излекува,
сърцето ти сякаш моли
и чувства, че нищо не струва!

...
Къде отиваш?
Защо си тръгваш?
Какво преследваш?
И кога се връщаш?

Как изобщо се стигна до тук?
Чудиш се и не издаваш ни звук!
Искаш да избягаш,
но къде, къде отиваш???
От какво бягаш?
И защо сърцето си разбиваш???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...