Въпроси без отговор

24.02.2009 г., 12:34 ч.

Поезия » Философска

673 0 1

Когато си отиваш
и няма кой да те спре,
глътка самота отпиваш,
защото няма кой да те разбере.

Получаваш внимание
и сякаш не е достатъчно,
правиш простичко признание
и не искаш нищо, щом то е остатъчно.

Когато те боли
и няма кой да те излекува,
сърцето ти сякаш моли
и чувства, че нищо не струва!

...
Къде отиваш?
Защо си тръгваш?
Какво преследваш?
И кога се връщаш?

Как изобщо се стигна до тук?
Чудиш се и не издаваш ни звук!
Искаш да избягаш,
но къде, къде отиваш???
От какво бягаш?
И защо сърцето си разбиваш???

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vanesa_crazy (Ванеса)

2009-02-24T17:12:33+02:00

Поздрави за стиха!