14 нояб. 2008 г., 23:03

Въпроси към живота

1.2K 0 2

  ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА

Какво трябва да направя,

за да мога грешките си да поправя?

Какво ще става оттук нататък,

ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък?

Какво е решението на съдбата?

Как така на всички им почерняха сърцата?

Как стигнах дотук?

Дали Господ ми прави напук?

Как споходи ме това проклятие,

самотата да е моето занятие?

Защо не мога никому доверие да дам

и винаги се чувствам сам?

Защо бъдещето не се подобри

и да изчезнат всичките сълзи?

Защо си нямам никой аз,

дали любовта прокле ме в този час?

Защо приятел в гърба ми заби нож

и захвърли миналото като боклук в кош?

Часовникът тиктака

и се питам дали някъде ме чака

тя, за да ме отвлече от мрака?

Кога някой от вас ще ми даде подкрепа,

вместо да се мъчи радостта ми да претрепа?

И кой ще е този,

който няма да ме тормози?

Кой ще ми даде надежда

и из хубавата страна на живота ще ме развежда?

Коя е тази,

която нищо в мене няма да мрази?

Коя е тя? Откъде ще дойде този ангел

да премахне демоните във ума ми

и самотата от дома ми,

болката във моята душа,

опетнена от мъчителна тъга?

И сега аз си чакам,

пред надеждата свеждам глава и приклякам

и се питам:

Какво?! Как?! Защо?!

Кога?! Кой?! Коя?!

И дали отговорите са близо,

и какви са,

знае само съдбата, дето ме ориса.

И времето ще ми ги покаже,

и че са правилни ще ми докаже,

защото те са ми в живота отредени,

и от нищо не могат да бъдат спрени!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...