14 нояб. 2008 г., 23:03

Въпроси към живота

1.3K 0 2

  ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА

Какво трябва да направя,

за да мога грешките си да поправя?

Какво ще става оттук нататък,

ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък?

Какво е решението на съдбата?

Как така на всички им почерняха сърцата?

Как стигнах дотук?

Дали Господ ми прави напук?

Как споходи ме това проклятие,

самотата да е моето занятие?

Защо не мога никому доверие да дам

и винаги се чувствам сам?

Защо бъдещето не се подобри

и да изчезнат всичките сълзи?

Защо си нямам никой аз,

дали любовта прокле ме в този час?

Защо приятел в гърба ми заби нож

и захвърли миналото като боклук в кош?

Часовникът тиктака

и се питам дали някъде ме чака

тя, за да ме отвлече от мрака?

Кога някой от вас ще ми даде подкрепа,

вместо да се мъчи радостта ми да претрепа?

И кой ще е този,

който няма да ме тормози?

Кой ще ми даде надежда

и из хубавата страна на живота ще ме развежда?

Коя е тази,

която нищо в мене няма да мрази?

Коя е тя? Откъде ще дойде този ангел

да премахне демоните във ума ми

и самотата от дома ми,

болката във моята душа,

опетнена от мъчителна тъга?

И сега аз си чакам,

пред надеждата свеждам глава и приклякам

и се питам:

Какво?! Как?! Защо?!

Кога?! Кой?! Коя?!

И дали отговорите са близо,

и какви са,

знае само съдбата, дето ме ориса.

И времето ще ми ги покаже,

и че са правилни ще ми докаже,

защото те са ми в живота отредени,

и от нищо не могат да бъдат спрени!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...