14.11.2008 г., 23:03 ч.

Въпроси към живота 

  Поезия » Друга
981 0 2

  ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА

Какво трябва да направя,

за да мога грешките си да поправя?

Какво ще става оттук нататък,

ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък?

Какво е решението на съдбата?

Как така на всички им почерняха сърцата?

Как стигнах дотук?

Дали Господ ми прави напук?

Как споходи ме това проклятие,

самотата да е моето занятие?

Защо не мога никому доверие да дам

и винаги се чувствам сам?

Защо бъдещето не се подобри

и да изчезнат всичките сълзи?

Защо си нямам никой аз,

дали любовта прокле ме в този час?

Защо приятел в гърба ми заби нож

и захвърли миналото като боклук в кош?

Часовникът тиктака

и се питам дали някъде ме чака

тя, за да ме отвлече от мрака?

Кога някой от вас ще ми даде подкрепа,

вместо да се мъчи радостта ми да претрепа?

И кой ще е този,

който няма да ме тормози?

Кой ще ми даде надежда

и из хубавата страна на живота ще ме развежда?

Коя е тази,

която нищо в мене няма да мрази?

Коя е тя? Откъде ще дойде този ангел

да премахне демоните във ума ми

и самотата от дома ми,

болката във моята душа,

опетнена от мъчителна тъга?

И сега аз си чакам,

пред надеждата свеждам глава и приклякам

и се питам:

Какво?! Как?! Защо?!

Кога?! Кой?! Коя?!

И дали отговорите са близо,

и какви са,

знае само съдбата, дето ме ориса.

И времето ще ми ги покаже,

и че са правилни ще ми докаже,

защото те са ми в живота отредени,

и от нищо не могат да бъдат спрени!!!

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??