ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА
Какво трябва да направя,
за да мога грешките си да поправя?
Какво ще става оттук нататък,
ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък?
Какво е решението на съдбата?
Как така на всички им почерняха сърцата?
Как стигнах дотук?
Дали Господ ми прави напук?
Как споходи ме това проклятие,
самотата да е моето занятие?
Защо не мога никому доверие да дам
и винаги се чувствам сам?
Защо бъдещето не се подобри
и да изчезнат всичките сълзи?
Защо си нямам никой аз,
дали любовта прокле ме в този час?
Защо приятел в гърба ми заби нож
и захвърли миналото като боклук в кош?
Часовникът тиктака
и се питам дали някъде ме чака
тя, за да ме отвлече от мрака?
Кога някой от вас ще ми даде подкрепа,
вместо да се мъчи радостта ми да претрепа?
И кой ще е този,
който няма да ме тормози?
Кой ще ми даде надежда
и из хубавата страна на живота ще ме развежда?
Коя е тази,
която нищо в мене няма да мрази?
Коя е тя? Откъде ще дойде този ангел
да премахне демоните във ума ми
и самотата от дома ми,
болката във моята душа,
опетнена от мъчителна тъга?
И сега аз си чакам,
пред надеждата свеждам глава и приклякам
и се питам:
Какво?! Как?! Защо?!
Кога?! Кой?! Коя?!
И дали отговорите са близо,
и какви са,
знае само съдбата, дето ме ориса.
И времето ще ми ги покаже,
и че са правилни ще ми докаже,
защото те са ми в живота отредени,
и от нищо не могат да бъдат спрени!!!
© Владислав Николов Всички права запазени