14.11.2008 г., 23:03

Въпроси към живота

1.2K 0 2

  ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА

Какво трябва да направя,

за да мога грешките си да поправя?

Какво ще става оттук нататък,

ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък?

Какво е решението на съдбата?

Как така на всички им почерняха сърцата?

Как стигнах дотук?

Дали Господ ми прави напук?

Как споходи ме това проклятие,

самотата да е моето занятие?

Защо не мога никому доверие да дам

и винаги се чувствам сам?

Защо бъдещето не се подобри

и да изчезнат всичките сълзи?

Защо си нямам никой аз,

дали любовта прокле ме в този час?

Защо приятел в гърба ми заби нож

и захвърли миналото като боклук в кош?

Часовникът тиктака

и се питам дали някъде ме чака

тя, за да ме отвлече от мрака?

Кога някой от вас ще ми даде подкрепа,

вместо да се мъчи радостта ми да претрепа?

И кой ще е този,

който няма да ме тормози?

Кой ще ми даде надежда

и из хубавата страна на живота ще ме развежда?

Коя е тази,

която нищо в мене няма да мрази?

Коя е тя? Откъде ще дойде този ангел

да премахне демоните във ума ми

и самотата от дома ми,

болката във моята душа,

опетнена от мъчителна тъга?

И сега аз си чакам,

пред надеждата свеждам глава и приклякам

и се питам:

Какво?! Как?! Защо?!

Кога?! Кой?! Коя?!

И дали отговорите са близо,

и какви са,

знае само съдбата, дето ме ориса.

И времето ще ми ги покаже,

и че са правилни ще ми докаже,

защото те са ми в живота отредени,

и от нищо не могат да бъдат спрени!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...