Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните
и вестниците търси си виновните.
И както винаги едно мълчание
ще бъде мотивираният отговор...
И както винаги ще си въздъхнем.
(Нали не сме на топа на устата?)
Не сме изцяло в блатото затънали,
а злото е отминало вратата ни...
И както винаги в неясни обстоятелства
ще се размива колективна отговорност.
Въпросите във такт ще се повтарят.
Така за спорт... Без да очакват отговор...
© Дочка Василева Все права защищены