10 янв. 2024 г., 09:49

Въпросителни многоточия

Поэзия » Философская

475 2 7

Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години,
със младостта ми безметежна?...

Къде сте висини небрежно сини,
в които всеки облак бе надежда?...

12.12.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Бела.

2024-01-11T16:00:46+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Благодаря, Ничка, разкошно си се изказал.

2024-01-10T21:35:02+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Огънят на миналото, се крие в синевата и лазура, Гош!
Идва изведнъж- като онзи Майски сняг, който те връхлита с юмруци моментално.
Морското конче е онзи свят, на астралните ни двойници.
Бенки по кожата са змии, на ин и ян, в преродени животи.
Да се ходи по балон е онзи сън на порцеланови слънца, счупени и лепени, закърпени и недошити, в мистиката на ангели, по онази магистрала на самолети,
между сега и после.-Помниш ли?

2024-01-10T20:19:52+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Скити 💐

2024-01-10T17:31:19+02:00
Скитницa

"Къде сте висини небрежно сини,
в които всеки облак бе надежда?..."

Тази част ме грабна, много ми паснаха двата финални реда!
А миналото... с усмивка да си спомним за него!
Поздрав!

2024-01-10T17:19:34+02:00