mislitel (Георги Каменов)
1146 11100
10 янв. 2024 г., 09:49

Въпросителни многоточия 

  Поэзия » Философская
238 2 7
 

Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години,
със младостта ми безметежна?...

Къде сте висини небрежно сини,
в които всеки облак бе надежда?...

 

12.12.2023.

 
 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси, Бела.
  • Благодаря, Ничка, разкошно си се изказал.
  • Огънят на миналото, се крие в синевата и лазура, Гош!
    Идва изведнъж- като онзи Майски сняг, който те връхлита с юмруци моментално.
    Морското конче е онзи свят, на астралните ни двойници.
    Бенки по кожата са змии, на ин и ян, в преродени животи.
    Да се ходи по балон е онзи сън на порцеланови слънца, счупени и лепени, закърпени и недошити, в мистиката на ангели, по онази магистрала на самолети,
    между сега и после.-Помниш ли?
  • Мерси, Скити 💐
  • "Къде сте висини небрежно сини,
    в които всеки облак бе надежда?..."

    Тази част ме грабна, много ми паснаха двата финални реда!
    А миналото... с усмивка да си спомним за него!
    Поздрав!
  • Прав си, Марко.
  • Следи от белези ...
    На някой и следи не им останаха.
    Поздрави, Георги !
Предложения
: ??:??