10.01.2024 г., 9:49

Въпросителни многоточия

472 2 7
 

Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години,
със младостта ми безметежна?...

Къде сте висини небрежно сини,
в които всеки облак бе надежда?...

 

12.12.2023.

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Бела.
  • Благодаря, Ничка, разкошно си се изказал.
  • Огънят на миналото, се крие в синевата и лазура, Гош!
    Идва изведнъж- като онзи Майски сняг, който те връхлита с юмруци моментално.
    Морското конче е онзи свят, на астралните ни двойници.
    Бенки по кожата са змии, на ин и ян, в преродени животи.
    Да се ходи по балон е онзи сън на порцеланови слънца, счупени и лепени, закърпени и недошити, в мистиката на ангели, по онази магистрала на самолети,
    между сега и после.-Помниш ли?
  • Мерси, Скити 💐
  • "Къде сте висини небрежно сини,
    в които всеки облак бе надежда?..."

    Тази част ме грабна, много ми паснаха двата финални реда!
    А миналото... с усмивка да си спомним за него!
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...