26 мар. 2019 г., 12:56

Върхът

2.3K 15 19

Синееше върхът

пред мен в далечината,

но как до там, без път

да мина през гората!

 

По урвите отвесни –

без ясни пътни знаци!...

Пътеките са тесни,

обрасли със трънаци.

 

Край мене изведнъж

се спуснаха мъгли...

а после силен дъжд

започна да вали...

 

Остана си върхът

висок и непокорен.

Поех обратен път,

но пътят бе затворен!

 

13 ч., 21 март 2015

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Нина, за хубавия коментар!
    Румяна, благодаря и на тебе за прочувствения коментар!
    Винаги сте "Добре дошли" и двете на моята страница, както са добре дошли и всички, които идват при мен! Още с идването си в сайта, с първото поместено стихотворение – "Въведение", се обърнах към бъдещите ми читатели с подобни думи.
    Желая ви здраве, щастие и много, много творчески успехи! Хубава вечер!
  • Страхотна мисъл! Понякога си струва да потъпчем на място отколкото да се връщаме назад! Поздравления
  • Силен стих! Приеми моите поздрави!
  • Благодаря ти, Теодора и Нина за прочита и добавката в "Любими" на "Върхът". От сърце ви желая здраве, щастие и много творчески успехи!
  • Благодаря ти, Мария! Трогнат съм! Уважавам и ценя хората с щедри и добри сърца като тебе. Благодаря и за коментара, и за в любими, и за звездичката! Бог да те благослови.

Стълбата 🇧🇬

Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...
1.4K 5 7

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...