26.03.2019 г., 12:56

Върхът

2.3K 15 19

Синееше върхът

пред мен в далечината,

но как до там, без път

да мина през гората!

 

По урвите отвесни –

без ясни пътни знаци!...

Пътеките са тесни,

обрасли със трънаци.

 

Край мене изведнъж

се спуснаха мъгли...

а после силен дъжд

започна да вали...

 

Остана си върхът

висок и непокорен.

Поех обратен път,

но пътят бе затворен!

 

13 ч., 21 март 2015

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Нина, за хубавия коментар!
    Румяна, благодаря и на тебе за прочувствения коментар!
    Винаги сте "Добре дошли" и двете на моята страница, както са добре дошли и всички, които идват при мен! Още с идването си в сайта, с първото поместено стихотворение – "Въведение", се обърнах към бъдещите ми читатели с подобни думи.
    Желая ви здраве, щастие и много, много творчески успехи! Хубава вечер!
  • Страхотна мисъл! Понякога си струва да потъпчем на място отколкото да се връщаме назад! Поздравления
  • Силен стих! Приеми моите поздрави!
  • Благодаря ти, Теодора и Нина за прочита и добавката в "Любими" на "Върхът". От сърце ви желая здраве, щастие и много творчески успехи!
  • Благодаря ти, Мария! Трогнат съм! Уважавам и ценя хората с щедри и добри сърца като тебе. Благодаря и за коментара, и за в любими, и за звездичката! Бог да те благослови.

Стълбата

Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...
1.4K 5 7

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...