Върколак
С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх
и вкопчваш се в мене всяка минута.
Нима да мечтаеш е някакъв грях?
В душата ми стене ранена кошута.
В душата ми вие пленен върколак
и дебне момента за нападение.
За мене си просто кръгъл глупак,
който си дреме във неведение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Гулериа Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
