Върколак

Jan 2, 2024, 9:34 AM

Poetry » Other

294 1 1

С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.

А може би виждаш, но те е страх
и вкопчваш се в мене всяка минута.
Нима да мечтаеш е някакъв грях?
В душата ми стене ранена кошута.

В душата ми вие пленен върколак
и дебне момента за нападение.
За мене си просто кръгъл глупак,
който си дреме във неведение.

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ditadita (Виктория Милчева)

2024-01-11T07:16:35+02:00

Успех ти желая! Давам глас!