Върнах се!
под синьото небе,
дето ме очакваше
салкъмът.
И синкопно
моето сърце
ме запя
във песен
над простора.
Засия
лазурната дъга
изпод дланите ми
със крила на птица,
полетя към Рая
тръпнещата ми душа,
зажадувала
очите на безкрая.
Дъх стаих
във думи две,
тихичко
прошепнати за мене...
Разлюля се синьото небе
и поръси ме
със цвят салкъмът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены