9.05.2008 г., 10:44

Върнах се!

1.1K 0 23
Върнах се
под синьото небе,
дето ме очакваше
салкъмът.
И синкопно
моето сърце
ме запя
във песен
над простора.
Засия
лазурната дъга
изпод дланите ми
със крила на птица,
полетя към Рая
тръпнещата ми душа,
зажадувала 
очите на безкрая.
Дъх стаих 
във думи две,
тихичко
прошепнати за мене...
Разлюля се синьото небе
и поръси ме 
със цвят салкъмът!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...