Върнах се, ето. Веднъж се живее.
Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки,
всички лета - със лица еднотипни.
Нощем сънувах все дюлево сладко,
славей в липите ми пя и пресипна.
Върнах се, ето, прегръщам Балкана.
Вятър познат във косите ми пее.
Тук, под липите сърцето остана.
Върнах се, ето. Веднъж се живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
