Върнах се, ето. Веднъж се живее.
Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки,
всички лета - със лица еднотипни.
Нощем сънувах все дюлево сладко,
славей в липите ми пя и пресипна.
Върнах се, ето, прегръщам Балкана.
Вятър познат във косите ми пее.
Тук, под липите сърцето остана.
Върнах се, ето. Веднъж се живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
