5 окт. 2014 г., 21:16

Върнете ми...

593 0 2

                                 1.

Искам обратно земята на моето детство –

приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.

Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.

Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя.

 

Искам си моята майчица, свидната моя България,

с тъмни гори и поляни  в Балкана ни гордия, стария.

Нека ме срещат усмихнати, радостни хора.

С тях да се смея, да пея, за много неща  да говоря.

 

Нека във нивите грейнали  жито класило да зрее.

По клоните ябълки слънчеви  весело  да се люлеят.

Деца да се раждат – все здрави . По- умни да стават.

Света да пребродят, но в родна земя да остават.

 

                               2.

Върнете ми надеждите!

Върнете ми мечтите!

Ужасни ми изглеждате –

със мутри мазни, сити.

 

Лъжци и малоумници,

безсрамни лицемери,

страната ни е лудница,

за хляба си треперим.

 

Живот достоен искам

 и девствена природа!

Душите в зъби стискаме…

Търпим, мълчим…Народе?

 

                        3.

Животът на човек днес  гол петак струва.

„Ум царува, ум робува…”

(И скоро всички ние май патки ще  пасем.)

По-трудно идва, не става по-леко.

„Бог - високо, цар –далеко…”

(Множи се главоломно героят на Алеко.)

Хранят ни с обещания, а животът си тече.

„Преклонената главица, сабя не я сече”.

(Как ти режат  тялото, народе  – парче по парче…)

И както е тръгнало…

Не ви ща държавата!

Каквито управляващите – такава и управата…

Но си искам едно – искам си вярата!

Как го беше казал Вапцаров:

„че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?”

Знам, че ще бъде… обаче без вас!

Само за това бих дала своя глас!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Нина за твоята позиция!
    Много подходящ стих в деня на изборите!
    Жалко,че и последната капка вяра
    понякога умира!
    Тези наши управници ми приличат
    на убийци на надежди!
  • Като корав залък преседнаха думите и насълзиха очите ми.....

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...