29 окт. 2019 г., 16:18

Върни ме отново в Мадрид...

773 0 0

Върни ме отново в Мадрид...

 

На Барахас, Мадрид ме пусна да си тръгна едва,

но знаеше, че  някога пак ще кацна там...

На Плаза Майор под часовника точно в 8 вечерта

ще се срещнем отново на нулевия меридиан...

 

Ще помаха коня със опашка, ще пее фонтана,

докато мечката сладко хапва от ягодовото дърво,

Ще има китарист, мариачи, и плюшена панда

и там пред всички ще танцуваме може би танго...

 

Ще седнем в някоя оживена местна кръчма,

за гариран с чоризо и хамон традиционен тапас,

от моята любима Alhambra наред ще поръчвам -

да пием – „¡Salut!” – за Мадрид и за нас!

 

На следващия ден ще ме заведеш в двореца,

а аз зелена дълга рокля ще си облека,

за ден ще си принц, а аз ще съм принцеса

от най-високо ще гледаме великолепния град...

 

Ще се разходим заедно в парка "Ретиро",

и на голямото езеро на лодка ще се качим,

на кристалния дворец ще пием капучино,

а после с Прадо в историята ще се потопим...

 

За ден в Толедо ще избягаме от реалността,

където ти рицар ще си, а аз твоята любима,

в някой висок замък ще седнем на обяд,

гледайки моста изплезен над реката синя...

 

Една красива приказка, която аз вече зная,

стои закачена на хладилника ми като магнит,

но ако ме попиташ сега за какво си мечтая –

то е някога отново да се върна в Мадрид!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...