29.10.2019 г., 16:18

Върни ме отново в Мадрид...

769 0 0

Върни ме отново в Мадрид...

 

На Барахас, Мадрид ме пусна да си тръгна едва,

но знаеше, че  някога пак ще кацна там...

На Плаза Майор под часовника точно в 8 вечерта

ще се срещнем отново на нулевия меридиан...

 

Ще помаха коня със опашка, ще пее фонтана,

докато мечката сладко хапва от ягодовото дърво,

Ще има китарист, мариачи, и плюшена панда

и там пред всички ще танцуваме може би танго...

 

Ще седнем в някоя оживена местна кръчма,

за гариран с чоризо и хамон традиционен тапас,

от моята любима Alhambra наред ще поръчвам -

да пием – „¡Salut!” – за Мадрид и за нас!

 

На следващия ден ще ме заведеш в двореца,

а аз зелена дълга рокля ще си облека,

за ден ще си принц, а аз ще съм принцеса

от най-високо ще гледаме великолепния град...

 

Ще се разходим заедно в парка "Ретиро",

и на голямото езеро на лодка ще се качим,

на кристалния дворец ще пием капучино,

а после с Прадо в историята ще се потопим...

 

За ден в Толедо ще избягаме от реалността,

където ти рицар ще си, а аз твоята любима,

в някой висок замък ще седнем на обяд,

гледайки моста изплезен над реката синя...

 

Една красива приказка, която аз вече зная,

стои закачена на хладилника ми като магнит,

но ако ме попиташ сега за какво си мечтая –

то е някога отново да се върна в Мадрид!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...