28 нояб. 2019 г., 09:07

Върни обратно 

  Поэзия
430 8 7

Поезия с усмивката на проза –

един намачкан лист стърчи

от гръден джоб наместо роза,

стихът отдавна не личи.

 

Защо е трябвало да те започвам?!

И двамата ще станем прах!

Седял си дълго в тъмното заточен,

сакото чистих го и прах...

 

Но тебе няма как да те изтрия,

дъх – пролет, с валса на Шопен

топи снега като магия...

Върни минутите за ден!

 

Най-простите неща върни обратно:

усмивка в проза, две ръце

и нашето най-малко общо кратно,

разтупкано в едно сърце.

 

Ако не можеш - сбогом ти, амиго!

Теснее кройката на джоб.

И моля ти се, минало – вземи го

и тайната пази до гроб!

 

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Защо е трябвало да те започвам?!"...., заради усмивката, пролетния дъх, валса на Шопен..... Наистина прекрасно!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви- Ники, Дани, Мариана и Ангелче! И да нямате тайни
  • Най-простите неща върни обратно:
    усмивка в проза, две ръце
    и нашето най-малко общо кратно,
    разтупкано в едно сърце.
    !!! Хареса ми, Краси!
  • Ех, че хубаво стихче си ми оставил, Сенд! Наде, Юри - Благодаря ви.
  • Красе!
  • Много е хубаво, Краси!
Предложения
: ??:??