28.11.2019 г., 9:07 ч.
Върни обратно
Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?!
И двамата ще станем прах!
Седял си дълго в тъмното заточен,
сакото чистих го и прах...
Но тебе няма как да те изтрия,
дъх – пролет, с валса на Шопен
топи снега като магия...
Върни минутите за ден!
Най-простите неща върни обратно:
усмивка в проза, две ръце
и нашето най-малко общо кратно,
разтупкано в едно сърце.
Ако не можеш - сбогом ти, амиго!
Теснее кройката на джоб.
И моля ти се, минало – вземи го
и тайната пази до гроб!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Защо е трябвало да те започвам?!"...., заради усмивката, пролетния дъх, валса на Шопен..... Наистина прекрасно!
-
Прекрасно!
-
Благодаря ви- Ники, Дани, Мариана и Ангелче! И да нямате тайни
-
Най-простите неща върни обратно:
усмивка в проза, две ръце
и нашето най-малко общо кратно,
разтупкано в едно сърце.
!!! Хареса ми, Краси! -
Ех, че хубаво стихче си ми оставил, Сенд! Наде, Юри - Благодаря ви.
-
Красе!
-
Много е хубаво, Краси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
