Върни обратно
Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?!
И двамата ще станем прах!
Седял си дълго в тъмното заточен,
сакото чистих го и прах...
Но тебе няма как да те изтрия,
дъх – пролет, с валса на Шопен
топи снега като магия...
Върни минутите за ден!
Най-простите неща върни обратно:
усмивка в проза, две ръце
и нашето най-малко общо кратно,
разтупкано в едно сърце.
Ако не можеш - сбогом ти, амиго!
Теснее кройката на джоб.
И моля ти се, минало – вземи го
и тайната пази до гроб!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
