19 мар. 2006 г., 21:18  

Върни се

1.1K 0 6

 Нощта ме прегърна – разтворила дрипи,
 с черна ласка дари ме – милувка една.
 Всички тръгвахте си – немилостиво?
 И оставяхте само куп самота...
 и въздухът с дъх на олово...
 и сълзи безсънни, безкрайни.
 не искам да моля с:
 "върни се отново",
 но тази нощна милувка е 
 тайна
 тъй страшна
 и зла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Господи, колко са страшни наистина, тези милувки на самотната нощ!
    Браво! (6)
  • Браво!!!/6/
  • Харесва ми!!!
  • благодаря ви момичета
  • Нощта ме прегърна-разтворила дрипи,
    с черна ласка дари ме - милувка една.

    Стихът ти крещи от болка и самота.
    А въздухът с дъх на олова е направо непоносим..Пожелават ти бели и чисти ласки.
    За стиха поздравления!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...