Mar 19, 2006, 9:18 PM  

Върни се

  Poetry
1.1K 0 6

 Нощта ме прегърна – разтворила дрипи,
 с черна ласка дари ме – милувка една.
 Всички тръгвахте си – немилостиво?
 И оставяхте само куп самота...
 и въздухът с дъх на олово...
 и сълзи безсънни, безкрайни.
 не искам да моля с:
 "върни се отново",
 но тази нощна милувка е 
 тайна
 тъй страшна
 и зла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Господи, колко са страшни наистина, тези милувки на самотната нощ!
    Браво! (6)
  • Браво!!!/6/
  • Харесва ми!!!
  • благодаря ви момичета
  • Нощта ме прегърна-разтворила дрипи,
    с черна ласка дари ме - милувка една.

    Стихът ти крещи от болка и самота.
    А въздухът с дъх на олова е направо непоносим..Пожелават ти бели и чисти ласки.
    За стиха поздравления!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...