... Върви!
Иска ми се да не плача.
Да не потъвам бавно в здрача.
Да не виждам как във ъгъла лежи
сърцето ми, опръскано с лъжи...
... но уви!
Захвърлени са спомените мили,
сред жар угасват полуживи.
Проблясват леко в пепелта сълзи,
а уж още ме обичаше, нали?
... дали!?
Ръцете се протягат вяло.
Устните - изтръпнали до бяло.
Съществото цяло в мен боли,
а душата тихичко шепти...
... Върви!
11.07.2007 год
Да не потъвам бавно в здрача.
Да не виждам как във ъгъла лежи
сърцето ми, опръскано с лъжи...
... но уви!
Захвърлени са спомените мили,
сред жар угасват полуживи.
Проблясват леко в пепелта сълзи,
а уж още ме обичаше, нали?
... дали!?
Ръцете се протягат вяло.
Устните - изтръпнали до бяло.
Съществото цяло в мен боли,
а душата тихичко шепти...
... Върви!
11.07.2007 год
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Лъскова Все права защищены
