Jul 12, 2007, 3:21 PM
... Върви!
Иска ми се да не плача.
Да не потъвам бавно в здрача.
Да не виждам как във ъгъла лежи
сърцето ми, опръскано с лъжи...
... но уви!
Захвърлени са спомените мили,
сред жар угасват полуживи.
Проблясват леко в пепелта сълзи,
а уж още ме обичаше, нали?
... дали!?
Да не потъвам бавно в здрача.
Да не виждам как във ъгъла лежи
сърцето ми, опръскано с лъжи...
... но уви!
Захвърлени са спомените мили,
сред жар угасват полуживи.
Проблясват леко в пепелта сълзи,
а уж още ме обичаше, нали?
... дали!?
Ръцете се протягат вяло.
Устните - изтръпнали до бяло.
Съществото цяло в мен боли,
а душата тихичко шепти...
... Върви!
11.07.2007 год
Устните - изтръпнали до бяло.
Съществото цяло в мен боли,
а душата тихичко шепти...
... Върви!
11.07.2007 год
© Ивета Лъскова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Ви
-
Поздрави, Ивета!
-
Хубаво , Ивета , много хубаво!
-
Прекрасно е и всеки истински мъж би се върнал прочитайки този стих.Поздравления!
-
Много хубаво си го написала!
Поздравления!!! -
нестандартна форма, хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
