adaruna (Съби Седник)
74 280
23 мая 2010 г., 20:21

Върви си 

  Поэзия
5.0 (4)
933 0 3
Върви си
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата.
Здравей!
Ти, САМОТА – приятелко “любима”, стара.
Отново всяка вена в мен изпъква,
като дебела струна – бас на неупотребявана китара.
И ето! Дрезгав глас! Опитваш се ти нещо да ми кажеш?
Аз не спирам да руша оковите със сетни сили,
а ти по дупките след мен започваш пак да мажеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Все права защищены

Предложения
  • изречена (Мая Попова) Големите момичета не плачат
    Големите момичета не плачат
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Православный (Таисия Асенова) Обустройство
    ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »