Вървим...


Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
                             Изчезна синевата...

Вървим - но накъде?
До мен си уж - но всъщност си далече.
Очите се намират, но нас ни няма вече.
                               Вървим - но накъде?


Докога ще бягаме един от друг.
Сега те няма, но утре може да си тук.
Аз търся теб - ти търсиш мен...
                                Не си ли уморен?!

Не си ли уморен!?
Виж как влачат се телата,
загубени потъват бавно в нищетата.
Дали това е краят?
                  Не - душите винаги мечтаят...