5 мая 2010 г., 11:47

Вървим

Поэзия » Любовная

591 0 0

Вървим...

Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
Изчезна синевата...

Вървим - но накъде?
До мен си уж - но всъщност си далече.
Очите се намират, но нас ни няма вече.
Вървим - но накъде?

Докога ще бягаме един от друг.
Сега те няма, но утре може да си тук.
Аз търся теб - ти търсиш мен...
Не си ли уморен?!

Не си ли уморен!?
Виж как влачат се телата,
загубени потъват бавно в нищетата.
Дали това е краят?
Не - душите винаги мечтаят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬