May 5, 2010, 11:47 AM

Вървим

Poetry » Love

590 0 0

Вървим...

Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
Изчезна синевата...

Вървим - но накъде?
До мен си уж - но всъщност си далече.
Очите се намират, но нас ни няма вече.
Вървим - но накъде?

Докога ще бягаме един от друг.
Сега те няма, но утре може да си тук.
Аз търся теб - ти търсиш мен...
Не си ли уморен?!

Не си ли уморен!?
Виж как влачат се телата,
загубени потъват бавно в нищетата.
Дали това е краят?
Не - душите винаги мечтаят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0