Вървя
1. Сама вървя, подгонена от огън,
по улици, окъпани от светлина,
сама вървя, подгонена от вятър,
не мога и не искам да заспя.
2. Оглеждам се в лъскави витрини
и виждам, че съм толкова сама,
тъй нежна, толкова безсилна,
не мога и не искам да умра.
3. Коя съм и какво съм дала
през своя кратичък живот,
живея някак си в омая
и всичко сякаш е любов.
4. Вървя по улици от пепел,
бетон, човешка суета,
сама вървя, подгонена от обич,
но няма на кого да я даря!
© Катерина Дионисиева Все права защищены