29.11.2008 г., 21:38

Вървя

510 0 0

Вървя

1. Сама вървя, подгонена от огън,

по улици, окъпани от светлина,

сама вървя, подгонена от вятър,

не мога и не искам да заспя.

 

2. Оглеждам се в лъскави витрини

и виждам, че съм толкова сама,

тъй нежна, толкова безсилна,

не мога и не искам да умра.

 

3. Коя съм и какво съм дала

през своя кратичък живот,

живея някак си  в омая

и всичко сякаш е любов.

 

4. Вървя по улици от пепел,

бетон, човешка суета,

сама вървя, подгонена от обич,

но няма на кого да я даря!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Дионисиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...