11 июл. 2007 г., 14:54

Вървя към... теб

1.4K 0 5

 

"На Съпругата ми"


Вървя към теб...

по път посипан с лилави цветове...

В безкрая стъпките отекват...

Попивах безмълвно копнежите с очи...

и търсех твоята ръка...

с която да рисувам красота...

отвъд купола над мен... студен.

 

В нощта има толкова тъга...

кратък е мига за звездна светлина...

Луната днес не спира да гори...

а очите търсят нови светове...

Вървя към теб... в елфичен здрач..

Звезда горяща в страст лилава...

падаща над теб...

 

Стопли я с устни от роса...

прегърни огъня... и мен...

Алена сълза в нощта бях преди...

прокудена далеч от синевата...

но днес лилаво за теб ще облека...

Отвъд мига... докосни Звезда...

Повярвай в нея... отсега...

 

Тялото потръпващо сега...

сред бреговете тихи на страста...

отдай на мен... и Вечността...

Нека бъда... Огнена Звезда...

изгряваща за теб от Пепелта...

и превърна се във Бряг...

на твоя свят... Лилав...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вървя към теб,
    а лилавото скърца
    под краката ми.
    Вървя към теб,
    но ти си в мен,
    в душата ми...

    позволих си да напиша някой и друг ред, харесала си първия куплет от стихото ти. Поздрав, Сириус... Липсваш тук, много!!!!
  • Красив,нежен,прекрасен стих!
  • Щастлива е съпругата ти с такъв нежен съпруг.Поздрав!
  • Хубаво , Пламене, много хубаво! Щастливка е тя да прочете това.
  • Изключително е нежно и красиво

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...