Jul 11, 2007, 2:54 PM

Вървя към... теб

  Poetry
1.4K 0 5

 

"На Съпругата ми"


Вървя към теб...

по път посипан с лилави цветове...

В безкрая стъпките отекват...

Попивах безмълвно копнежите с очи...

и търсех твоята ръка...

с която да рисувам красота...

отвъд купола над мен... студен.

 

В нощта има толкова тъга...

кратък е мига за звездна светлина...

Луната днес не спира да гори...

а очите търсят нови светове...

Вървя към теб... в елфичен здрач..

Звезда горяща в страст лилава...

падаща над теб...

 

Стопли я с устни от роса...

прегърни огъня... и мен...

Алена сълза в нощта бях преди...

прокудена далеч от синевата...

но днес лилаво за теб ще облека...

Отвъд мига... докосни Звезда...

Повярвай в нея... отсега...

 

Тялото потръпващо сега...

сред бреговете тихи на страста...

отдай на мен... и Вечността...

Нека бъда... Огнена Звезда...

изгряваща за теб от Пепелта...

и превърна се във Бряг...

на твоя свят... Лилав...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вървя към теб,
    а лилавото скърца
    под краката ми.
    Вървя към теб,
    но ти си в мен,
    в душата ми...

    позволих си да напиша някой и друг ред, харесала си първия куплет от стихото ти. Поздрав, Сириус... Липсваш тук, много!!!!
  • Красив,нежен,прекрасен стих!
  • Щастлива е съпругата ти с такъв нежен съпруг.Поздрав!
  • Хубаво , Пламене, много хубаво! Щастливка е тя да прочете това.
  • Изключително е нежно и красиво

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...