Вървя към... теб
"На Съпругата ми"
Вървя към теб...
по път посипан с лилави цветове...
В безкрая стъпките отекват...
Попивах безмълвно копнежите с очи...
и търсех твоята ръка...
с която да рисувам красота...
отвъд купола над мен... студен.
В нощта има толкова тъга...
кратък е мига за звездна светлина...
Луната днес не спира да гори...
а очите търсят нови светове...
Вървя към теб... в елфичен здрач..
Звезда горяща в страст лилава...
падаща над теб...
Стопли я с устни от роса...
прегърни огъня... и мен...
Алена сълза в нощта бях преди...
прокудена далеч от синевата...
но днес лилаво за теб ще облека...
Отвъд мига... докосни Звезда...
Повярвай в нея... отсега...
Тялото потръпващо сега...
сред бреговете тихи на страста...
отдай на мен... и Вечността...
Нека бъда... Огнена Звезда...
изгряваща за теб от Пепелта...
и превърна се във Бряг...
на твоя свят... Лилав...
© Пламен Йовчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красив,нежен,прекрасен стих!
-
Щастлива е съпругата ти с такъв нежен съпруг.Поздрав!
-
Хубаво , Пламене, много хубаво! Щастливка е тя да прочете това.
-
Изключително е нежно и красиво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а лилавото скърца
под краката ми.
Вървя към теб,
но ти си в мен,
в душата ми...
позволих си да напиша някой и друг ред, харесала си първия куплет от стихото ти. Поздрав, Сириус... Липсваш тук, много!!!!