11.07.2007 г., 14:54

Вървя към... теб

1.4K 0 5

 

"На Съпругата ми"


Вървя към теб...

по път посипан с лилави цветове...

В безкрая стъпките отекват...

Попивах безмълвно копнежите с очи...

и търсех твоята ръка...

с която да рисувам красота...

отвъд купола над мен... студен.

 

В нощта има толкова тъга...

кратък е мига за звездна светлина...

Луната днес не спира да гори...

а очите търсят нови светове...

Вървя към теб... в елфичен здрач..

Звезда горяща в страст лилава...

падаща над теб...

 

Стопли я с устни от роса...

прегърни огъня... и мен...

Алена сълза в нощта бях преди...

прокудена далеч от синевата...

но днес лилаво за теб ще облека...

Отвъд мига... докосни Звезда...

Повярвай в нея... отсега...

 

Тялото потръпващо сега...

сред бреговете тихи на страста...

отдай на мен... и Вечността...

Нека бъда... Огнена Звезда...

изгряваща за теб от Пепелта...

и превърна се във Бряг...

на твоя свят... Лилав...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вървя към теб,
    а лилавото скърца
    под краката ми.
    Вървя към теб,
    но ти си в мен,
    в душата ми...

    позволих си да напиша някой и друг ред, харесала си първия куплет от стихото ти. Поздрав, Сириус... Липсваш тук, много!!!!
  • Красив,нежен,прекрасен стих!
  • Щастлива е съпругата ти с такъв нежен съпруг.Поздрав!
  • Хубаво , Пламене, много хубаво! Щастливка е тя да прочете това.
  • Изключително е нежно и красиво

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...